i’m digging out my soul to be where, there’s my life…
madforit
Ти ся кво ме пита Ивайло и аз наистина се замислих баси аз ся кво верно? Аз – нищо – превърнал съм се в най-голямата мърда и колкото повече мърдея толкова повече мърдея, като в пиковете мърделиви моменти си казвам – бАхта в непрокопсаника и се успокоявам. Дружки сме си с мърдеенето, щото сме се разбрали да се събираме когато и където си искаме – дърпа ме то за ръкава и вика „Пич, ела да видиш кво шти обадя”, а аз това и чакам – цъкам на игнор ол, симулирам състояние „бера душа не ме закачай” и сред потулен заговорнически кикот се отправяме към по-добрите измерения на съществуване. Няколко са местата, на които мърдеенето едва не къса ръкава ми:
Да си издухаш носa на публично място, даже и на по високи децибели е нещо нормално.
Бъркаш ли си в носа – бъркаш в естетиката с мръсни ръце, нарушаваш хармонията на културните заготовки, губиш нотката респект от изтънчено маниерните.
Джаста бре people.
Това що се генерира толкова естествено вътре, толкова естествено трябва да напусне, като му нараснат пропорциите. Щом майката природа е решила да ги забърква такива не може да се месим брат – бъркаме си в носовете, след което се радваме на комфорт – толкова!
Та в тази насока реших да се обърна към Вас, хилядите ми читатели (2ма – благодаря Ви) с една анкетка, току виж направим стъпка напред към психологическия ни мир и осъзнаем поредната насадена ни задръжка.
1. Кога най-често Ви се налага? При мен си е сутрин – перфектната офисна атмосфера осеяна с насрещостоящи колеги, цъкам си кафе и нет и си бъркам в носа – класика.
