Да си издухаш носa на публично място, даже и на по високи децибели е нещо нормално.
Бъркаш ли си в носа – бъркаш в естетиката с мръсни ръце, нарушаваш хармонията на културните заготовки, губиш нотката респект от изтънчено маниерните.

Джаста бре people.
Това що се генерира толкова естествено вътре, толкова естествено трябва да напусне, като му нараснат пропорциите. Щом майката природа е решила да ги забърква такива не може да се месим брат – бъркаме си в носовете, след което се радваме на комфорт – толкова!
Та в тази насока реших да се обърна към Вас, хилядите ми читатели (2ма – благодаря Ви) с една анкетка, току виж направим стъпка напред към психологическия ни мир и осъзнаем поредната насадена ни задръжка.

1. Кога най-често Ви се налага? При мен си е сутрин – перфектната офисна атмосфера осеяна с насрещостоящи колеги, цъкам си кафе и нет и си бъркам в носа – класика.

Дай да прочета до края »

Така и така не съм писал отдавна, реших да драсна някой друг ред, че и без това ме дразни снимката-парцал от долната статия – слива /палавница/ се с хеадъра понеже и той графично натоварен и ето ти на Скандал.
Нещата не спират да се случват – кои те свалят, кои вдигат, всички заслужават внимание, защото си се случват покрай/на мен и са си мои, но така и не успяват да намерят пътя навън от главата ми и си си циклят там, вместо да заемат от харда, хостващ този блог без значение стигат или не до някому. Основно свойство на психологическите бариери е, че винаги ги има, а трудно се преодоляват – е, аз не съм изключение – не мога да го правя така, както си сипвам чаша бира, а воденето на Блог трябва да е също толкова естествен порив. Не искам да ме боли кура за чуждото мнение, нито да съм на етажа на начинаещите блогъри загубеняци, които приказват приказките от по-горе, но те ти булка Спасов ден – така стоят нещата.
С този пост казвам Бал съм го – почвам да си сипя глупости.