Кола, на тротоара спряна,
как да минем аз, количката и мама?
Я, флаконче пяна…ох!ах!
ще поправя чичковия грях.
From: Mladen Neychev [mailto:?]
Sent: Friday, June 08, 2007 3:39 PM
To: ‘MM’
Subject: RE: опа
Хаха, привет драга ми другарко М.,
Точно приключи обедното пиршество в парка и Младен е надъхващо поразен от другарките Загорки, като в тяхна чест домъкна тайно още две в офис хладилника и в момента изследва настроението си – дали се доближава повече до това на Макс или до това на Мориц.
Иначе ежедневие – някви дребни ядове се трупат наведнъж и по много и потвърждават всеобщите теории, ама биват издишани брутално с разни Йога практики след наскоро състоялия се 5 дневен курс, прекаран сред облаците, в срещи от близък вид с по-възвишени форми на съществуване.
плач – без причина, без симптоми – от засада. да те осъзнават няма смисъл – мий си, ако може по-често, ако може по-дълго, ако може предай го това и на чистачката и на дъжда… и ако може Zemfira да продължава да ги вкарва тези шамари, да продължава да те предизвиква и да обръща стомаси. 28 години все същият солен вкус, а онзи в огледалото не можеш да го познаеш след толкова време – такъв… никакъв… сополив при това. чисти де, сега ти се е паднало, току виж някой те осъзнае и теб и болката и реши да ви сподели. вземи ги насоли и водката и тоника, че не функционират вече правилно, не щади и раните – на тях най-много им сипи, да ги видим дали няма да се затворят. и докато си течеш, подминете с онзи от огледалото няколко истински спомена, един незабравим човек и градени цял живот разочарования и не се обръщайте ако можете… ако можете.
когато свършиш и всичко е чисто – остави ме да потърся нещо по-истинско – като се уморя започни отново – моля те.
