Разказ-Подарък за Денкиса по случай: 1/ гениалния сайт-подарък от него и 2/ рождения му ден, наскоро преминал (питай американците)
Станах сутринта, но не съм на работа, не ми се ходи днес. Днес има рожден ден. Нямам махмурлук, дори е останала на дъното Търговище в кухнята, сигурно двете неща са свързани? Пуша една цигара на прозореца, под който дефилират доста приятни госпожици, забелязвам. Гася комютъра – днес няма да се занимавам с него, ще си гледам кефа. Правя си плодова салата, карам колелото, зареждам ай пода и излизам. Бегъл преглед на кухнята уточнява, че Рашев пак не е измил чиниите.
Сутринта: виждам се с Монкиса да пием Загорки на Билкова. Пием по 2 и се сещаме за култовата пицария в центъра на Зарата – ех, колко Загорки сме уморили там и колко госпожици сме задявали….. Минават още 50 човека от Стара Загора по Шишман и ме поздравяват за рождения ден – откъде ли знаят? Монкиса се подхилква. Не му обръщам внимание, но пием още по Загорка.
Казахстан! Въздишащо започване – винаги е така, когато сядаш да пишеш с известна доза нежелание – предизикваш темата да почне сама да разказва. Не защото ти е неприятно – напротив – точно обратното. До толкова си завладян от емоцията, че я усещаш в първия миг и я преживяваш до последния, за да ти се иска завинаги да останете усамотени и споделени. Точно поради тази причина, скучните пътеписи и многословните, илюстровани разкази никога не помагат да се докоснеш до истинското изживяване – то преднадлежи на собственика си. Не съм виртуоз с перото за да Ви подхлъзна в разни филми, нито съм от типажите, които с огромен туристически ентусиазъм, ще се снимат до всяка една архитектурна забелижителност и ще Ви омаят с екзотични пикантерии, но за мое учудване този пост се превръща в пряко и естествено словоизлияние, без дозата абстрактност, която ми е толкова любима. Така че в следващите часове, между СЗ и СФ мисля да подраскам и да Ви позанимавам съответно. Моля се Загорката да влиза интелигентно, без да кара нуждите да се стискат и предизвикват потентността ми /айде пак абстракция/, Чирпан да почне да ме вдъхновява и климатикът в the fucking 12 левa автобус да проработи.
