Някъде в топ петица бил по-големина – не ми се пита гуугъл, ще засипе пак с факти – направо си е след Уорсоу ако питаш мен. Не отказвам на места и събития, трябва да се уважават, че един живот рядко стига и за шепа такива. Два дена, два дена… нека ме лъхне полската атмосферка, аз пък ще и лъхам на бира и цигари, пък дано се получи химията и така да си залипсваме, че един ден пак да се надишаме заедно.
Бизнес класа полет, през Мюнхен – забрави това да се случи отново. На Бг еърпорта в костюм, по време когато петлите ги бъгва мъжкарлъка и започват да кукуригат /това само грух-грух го бие/. Понеже съм хитър и не си закупих от онези безкрайно практичните носители на вещи с дръжка и колелца, си нося футболния сак и отдалеч крещя, че са ме наврели насила в официалните одежди. И понеже съм невеж в бизнес етикета, излушвам инструкциите как мога да се облажа като Виайпи персона и се отправям към Лаундж рума, без да се редя на опашки или да бъда ненужно разкостен, щото видиш ли обувките ми пиукат на смахнатите сензори. Бизнес класа билета не стига в БГ, трябва ти и покана, която лелката в Лаунджа ти взима за да отчете после пред еди кой си хуйчо, че някой не само му е пил от кафенцето, ами му е капнал и млекце. Хуйчо, много ти се смея на Лаунджа, на резидавата мебелировка и на стерилетата, за който малко те съжалявам. Топла закуска, по специално отношение, спокойствие, скрито зад завески – фактори, които те карат да забравиш за кво иде реч във въздуха, а именно: „ебал съм те гравитацио”! Изкривени, филмирани бизнесменски мозъци, моля все на места отпред да си стоите и да не ми пречите на полета.
Дай да прочета до края »
