Казахстан! Въздишащо започване – винаги е така, когато сядаш да пишеш с известна доза нежелание – предизикваш темата да почне сама да разказва. Не защото ти е неприятно – напротив – точно обратното. До толкова си завладян от емоцията, че я усещаш в първия миг и я преживяваш до последния, за да ти се иска завинаги да останете усамотени и споделени. Точно поради тази причина, скучните пътеписи и многословните, илюстровани разкази никога не помагат да се докоснеш до истинското изживяване – то преднадлежи на собственика си. Не съм виртуоз с перото за да Ви подхлъзна в разни филми, нито съм от типажите, които с огромен туристически ентусиазъм, ще се снимат до всяка една архитектурна забелижителност и ще Ви омаят с екзотични пикантерии, но за мое учудване този пост се превръща в пряко и естествено словоизлияние, без дозата абстрактност, която ми е толкова любима. Така че в следващите часове, между СЗ и СФ мисля да подраскам и да Ви позанимавам съответно. Моля се Загорката да влиза интелигентно, без да кара нуждите да се стискат и предизвикват потентността ми /айде пак абстракция/, Чирпан да почне да ме вдъхновява и климатикът в the fucking 12 левa автобус да проработи.

Иначе пътуване до Казахстан е кофти да започне осъзнавайки, че самолетният билет носи сбърканото ти име, паспортът ти изтича след месец, а ти трябват поне 6 такива, за да те пуснат да се шматкаш по света и flight координаторът от фирмата ти изпада в конфликт с мацката от летището къде точно трябва да те чака багажа. Сценариите са следните:
1. името – некадърници са тези от агенцията
2. паспорта – по-нисък от тревата и изцяло некомпетентен по въпроса
3. багажа – избираш дали да check-outнеш на междинката или на крайната дестинация и си представяш през целия полет, как каквото и да си избрал, е било грешно.
1 час до Истанбул и 3 часа за разстрел или по-удобно убийство на времето до другия полет. 13 левови бири и брит музика в подготвянето на съдбоносната презентация за така непознатия и мистичен Казахстански клиент. 2 часа закъснение, 5 часа полет, колкото си искаш часа на летището в Алмати, в безкрайно реалния quest в издирване на визата, която трябва да ме чака на границата, преди да мога да стисна ръка на Borat and the Kazakhs. Сънен и кисел консул, най-накрая английска реч, 60 EUR Visa и захвърлен, сритан сак, със смисъла на цялото пътуване – вчерашно закупен костюм, 2 ризи, 2 възела и 1 чифт обувки. Чувство на звезда, породено от вниманието на всички възможни беззъби бакшиши и абсурдни летищни светлини и безкрайно облекчение при вида на грешно изписаното ми име върху табелата на хотелския шофьор. 25 минутно шофиране, в което моите 2-ве минутно избирани руски реплики водят до ценен културен сондаж:
1. Бялото Боро е 0,50 евро цента, заради завода там
2. превозът ще ми струва 23 евро
3. престъпността е ОК
4. намираме се на 40 км. от Китайската граница.

4:00 АМ местно време или 3 часова разлика с BG, 4 часа предстоящ сън и безкрайно намачкани официални парцалки без наличието на ютия и на обичайния dial-up в 3 звездния хотел. 2 светкавични кви да е бири от минибара, 2 цигари – бяло боро естествено, 28 градуса Целзий, всичко това, докато местния изгрев се събужда по никое време, а „Масква” редят руски шансони, вън на балкона, представляващ най-големия лукс в хотела. В крайна сметка 3 часа сън, връзване на вратовръзка за първи път в живота, обилно пръскане на дрехите с вода, с изглаждане на гънките върху естествените форми на тялото, цигара на балкона за изсъхване, осъзнаване на важността от предстоящата среща, водеща до изпадане в тиха паника от неподготвеност до край и недоспиване пак до там. Кафе в лобито, шеф и руски колеги, чупене на лед и облекчени въздишки след първи впечатления. Треперене при отпиване на кафето, трудно боравене с английския словесен арсенал и очевидна неадекватност.

Альанс Банк. Една от най-големите банки в Казахстан. Дръпнати физиономии, по един особено красив и екзотичен начин, недоумяващи строго-официалното европейско излъчване. 1 етаж – front desk, 2 етаж – internals, 3 етаж – the board, с който предстоят „приятни” тридневни дискусии. Восъчните европейски изражения, костюмите с възли, деловите чанти с компютри всяват, иначе така ненужния респект, който кара казаците да се чувстват неловко и да отказват да приказват. 3 часова презентация на Paul, шефче и човекът с най-острата мисъл на целия свят, с 3 деца, с огромна fraud еродираност и най-перфектната моментна психологическа ориентираност към събития и хора. Нищо и никакъв обяд за цифри с три знака – хайде пак да обсъдим казахската социална изостаналост и неориентираност и митовете за ниски цени. Моите командировъчни веднага се засрамват в левия ъгъл на портфейла и си мислят за двойно подкрепление следващия път. Също така скован следобед, по време на клиентската презентация и лицемерна бизнес раздяла. Разбор, ниско емоционално заредена разходка и вечеря, 6 различни типа руски бири от маркета в минибара на стаята ми, 2 кутии Парламент /1 евро всяка/ и премотивирана нужда от работа.

4:30 АМ, 3 часа и половина сън, 3 опита за връзване на втората връзка, без достъп до предварително bookmark-натите възел tutorials. Кафе, цигари, някъв стрес-херпес, трескав преговор на подготовката. Бетонирано-установената атмосфера продължава да преобладава по време на презентацията ми – за кво ли Ви е да мърдате, мигате или съчувствате, съзерцавайте си с животинска пасивност животинското ми потене, а шефчето нека продължава със спасителните интервенции. Дали заради моят крещящо естествен провал да предам абстракцията на нашето софтуерно решение или логичното падане на психологичните бариери, Казаците започнаха да се усмихват и спобутват, като до разцелуване не се стигна даже и на самия финал. Смяна на тактиките – сън вечерта, работа 2 часа преди дневната среща. Все по завладяващ непукизъм и съответна решителност, смислени дискусии и приятелски завършек – прелюдия към едногодишен проект и повторни визити.

Между другото:
- основни ястия са тези приготвени от конско месо – неразбираемо е някой да не ги харесва.
- заобграждащата среда е изцяло post-soviet, с бегли примеси на азиатско присъствие и доста приличаща на българската, но в някои области доста по-изостанала.
- Borat е супер-умело преправен и прилича на една специфична група казаци, представляваща едва 2% от населението – редки индивиди.
- По-голямата част от населението е дръпната по азиатски или по точно монголо-азиатски. Жените са високи, екзотични, поддържани и европейско подражаващи. Не ти трябва комуникация за да ги желаеш истински. Мъжете са мъжаги и се здрависват с жест идващ от рамото, със замах и респектиращо ръкостискане. Пичове определено.
- 50% от колите са с ляв волан, 50% са с десен, след като пътищата са устроени по европейски стандарт – с ляв.
- Културата по пътищата е = на нашата. Пешеходните пътеки се настъпват, клаксонът се натиска по-често от колкото се сменят скоростите, форсирането на тунингованата лада е задължително, както и подвикванията от нея. Нищо необичайно са две катастрофи за < от 1 час.
- Президентът има власт и влияние до толкова, че бегло да спомене в своя реч, че не вижда бъдеще в дясно управлявание автомобили, за да им падне цената поголомно на следващия ден.
- Паметниците им представляват герои с различни музикални инструменти, за разлика от нашите екипирани с различни бойни приспособения.
- Бакшишите взимат на час, а не на километър /не навсякъде разбира се/
- В Казахстан бакшишите го духат, тъй като можеш да застанеш на тротоара и с по-дискретен жест от този при стопаджийството, да спреш всяка доброжелателна цивилна кола, която да те метне където искаш след предварително уговорена цена.
- В Казахстан по същия начин можеш да намериш разнообразни предложения за квартира, директно на тротоара.
- Ако в заведението липсва алкохол за приготвянето на даден коктейл, той никога не се отказва, а се набавя мигновенно от близкия магазин.
- Обслужващият персонал има огромен респект към клиентите и се обръща индивидуално към всеки присъстващ на масата с лек поклон над едното рамо и дискретно запитване за поръчката.
- Фонтаните са навсякъде, а край тях младежта подрънква на китари и консумира бири – копнали са го от нас.
- Полицаите носят фуражки с огромни периферии и често държат кочаните за вписване на нещо си точно под тях.
- Определено нищо извънземно под казахското небе.

Казахстан again?
О, да!